Може би някой ден това място ще се превърне в истински свят, може би „хората” наистина ще станат хора, може би уважението ще стане нещо нормално, може би любовта наистина ще извира от сърцето и ще бъде чиста и непринудена, каквато трябва да бъде, може би ще можем да наричаме всеки приятел (но в истинския смисъл на думата, а не в този, криворазбрания и грозен, който важи за масата от „хората”), защото ще бъдем изцяло искрени и непринудени, което пък от само себе си ще доведе до липса на лъжи, изневери, манипулации, тормоз, разочарование и какво ли още не, може би някой ден всеки ще може да погледне себе си, да се върне назад във времето, и гордо да възкликне: „Аз живях щастлив и достоен живот, но помогнах и на околните да направят същото!”, може би ще изтръгнем егоизма от сърцата си и ще се научим да оценяваме малките жестове, може би ще се научим да се радваме толкова силно на чуждото щастие, колкото на нашето собствено, може би ще се научим и ще вкараме в употреба и действие истинския ...