Ужасно много мразя крайностите. Не зная кой ги е измислил, но от все сърце ги мразя. И преди някой да ме обвини, че изказването ми само по себе си е крайно - позволявам си го само веднъж.
Млад човек съм и немалка част от ежедневието си прекарвам в интернет. Напоследък ми прави впечатление как той е пълен с така наречените афоризми, житейски сентенции, цитати и така нататък. Обикновено са изписани върху розов фон с балончета, някой въздействащ пейзаж или пък девойка, разперила ръце пред хоризонта. И звучат умно... наистина! Карат те да си кажеш "Мамка му, така е! Как не съм се замислял досега?!". Започваш да ги свързваш със своя собствен житейски опит и ги прилагаш при вземането на екзистенциални решения. Това е на първо четене. После... ако се замислиш, а не гледаш чисто повърхностно на тях, осъзнаваш колко глупаво всъщност звучат. Ще си послужа с няколко примера.
"Fuck everything that doesn't make you happy!"*- за Бога!!! Трудно ми е да възприема идеята, че там някъде по широкия свят ...