Ужасно много мразя крайностите. Не зная кой ги е измислил, но от все сърце ги мразя. И преди някой да ме обвини, че изказването ми само по себе си е крайно - позволявам си го само веднъж. 

Млад човек съм и немалка част от ежедневието си прекарвам в интернет. Напоследък ми прави впечатление как той е пълен с така наречените афоризми, житейски сентенции, цитати и така нататък. Обикновено са изписани върху розов фон с балончета, някой въздействащ пейзаж или пък девойка, разперила ръце пред хоризонта. И звучат умно... наистина! Карат те да си кажеш "Мамка му, така е! Как не съм се замислял досега?!". Започваш да ги свързваш със своя собствен житейски опит и ги прилагаш при вземането на екзистенциални решения. Това е на първо четене. После... ако се замислиш, а не гледаш чисто повърхностно на тях, осъзнаваш колко глупаво всъщност звучат. Ще си послужа с няколко примера.

"Fuck everything that doesn't make you happy!"*- за Бога!!! Трудно ми е да възприема идеята, че там някъде по широкия свят съществува дори и един човек, който да не прави поне от време на време нещичко, което далеч не го прави щастлив. Аз например не изпитвам удоволствие от факта, че когато пусна някоя новинарска емисия ме засипват с информация за смъртта на стотици хора, но това означава ли, че трябва да живея в неведение и да си мисля, че светът е едно красиво и добро място и животът е приказка?

Когато отстъпя мястото си в метрото на някой възрастен човек, се чувствам добре, защото съм помогнала, но чак пък щастлива? Или в такъв случай просто трябва да си стоя безучастна?

Също така, не ми е много приятно да ставам в 7 сутринта, в средата на януари, да отъпквам първа пътечката в снега, за да отида на лекции или на работа, но ако си стоя на топло вкъщи, бедна и безперспективна, пак няма да съм много щастлива.

Друго любимо - "Everything is okay if it makes you happy!"** - какво ви става бе, хора?! Съвсем ли забравихме какво е щастие? Ами че то е доста относително. Теб може да те направи щастлив една хубава, пролетна разходка в Борисовата - чудесно. Аз обаче може да излитам на седмото небе, когато режа пръстите на хората - това о′кей ли е? Ще ми се да вярвам, че не е. Но пък прочитайки тази велика сентенция, първата ти реакция е да се почувстваш наистина специален, сякаш ти си най-важният, нищо друго няма значение и недай си Боже нещо да застане между теб и твоето щастие. 

И, разбира се, в един момент се намесват така любимите цитати от песни, които всички обичаме да използваме за статуси във facebook. За пример ще дам заглавие на песен на една доста актуална певица - Рияна. То гласи следното - "What's love without a tragedy?"***. БААМ! Разтърси ли ви? Звучи епично, признавам. Какво е любовта без трагедията... как така какво, ами любов е!!! Чиста, неопетнена, любяща, разбираща. Нима е невъзможно? Нима е невъзможно двама души да се обичат без скандали, без ревност, без пречки? Според съвременното филмово и музикално изкуство явно не е. Ако не се лъжа, май трябва да си изневерите няколко пъти, единият от вас да се напие, да шамароса другия или да го замери с някаква кухненска посуда, после да се преместите в различни градове и да не си говорите известно време. И щом преодолеете всички тези бурни препятствия, то значи вие наистина се обичате! 

Стига, хора! Нека спрем да гледаме толкова повърхностно на нещата. Нека не приемаме всичко чуто и видяно за чиста монета. Преди нещо да се превърне в новия ви девиз, осмислете го!

Fuck everything that doesn't make you happy - Зарежи всичко, което не те прави щастлив.

Everything is okay if it makes you happy! - Всичко е добре, щом те прави щастлив!

What's love without a tragedy? - Какво е любовта без трагедията?