Очакваш да ти кажа велики думи ли?
Хах, аз не мисля така...
Очакваш да се обяснявам като луда ли?
Не искам!
Дойдох само да ти кажа "Обичам те",
мисля, че е по-добре, отколкото да разпъвам локуми и да държа велики речи...
Стигат ли думите ми?
Ако отговорът е не, ще се изсмея в лицето ти,
защото тези думи никой не е получавал от мене...
Тези думи никой не успя да заслужи,
а ти не само ги заслужаваш, но и ги притежаваш...
Затова искам да си доволен от себе си... успя... покори ме...
Досега никой не беше успявал,
всички стигаха едва до първо ниво, а ти превъртя играта... жалкото бе, че играта ти писна и я изключи от контакта... Пусна си друга, тя бе по-нова и по-луксозна... но ще е такава, докато и тя не започне да ти писва, за да пуснеш друга...
Оспори ме, ако греша!
Оспори ме, ако просто си страхливец и не искаш да признаеш за чувствата си...
Виждам нещо в очите ти. Не, не виждам своите... виждам как понякога ме гледаш с любов, друг път с омраза... прости ми, но не разбирам. Слаба съм в тази игра на чувства... преди другите бяха неуките в моя терен, а сега аз съм неуката на чужда територия.
Кажи ми какво чувстваш, защото нашата история се протака с години, и не искам да чакам повече!
Искам отговор... а доколкото те познавам, в замяна очаквам обида през насълзени очи...