26.08.2008 г., 23:35 ч.

На чужда територия 

  Есета » Любовни
1125 0 1
1 мин за четене
Очакваш да ти кажа велики думи ли?
Хах, аз не мисля така...
Очакваш да се обяснявам като луда ли?
Не искам!
Дойдох само да ти кажа "Обичам те",
мисля, че е по-добре, отколкото да разпъвам локуми и да държа велики речи...
Стигат ли думите ми?
Ако отговорът е не, ще се изсмея в лицето ти,
защото тези думи никой не е получавал от мене...
Тези думи никой не успя да заслужи,
а ти не само ги заслужаваш, но и ги притежаваш...
Затова искам да си доволен от себе си... успя... покори ме...
Досега никой не беше успявал,
всички стигаха едва до първо ниво, а ти превъртя играта... жалкото бе, че играта ти писна и я изключи от контакта... Пусна си друга, тя бе по-нова и по-луксозна... но ще е такава, докато и тя не започне да ти писва, за да пуснеш друга...
Оспори ме, ако греша!
Оспори ме, ако просто си страхливец и не искаш да признаеш за чувствата си...
Виждам нещо в очите ти. Не, не виждам своите... виждам как понякога ме гледаш с любов, друг път с омраза... прости ми, но не разбирам. Слаба съм в тази игра на чувства... преди другите бяха неуките в моя терен, а сега аз съм неуката на чужда територия.
Кажи ми какво чувстваш, защото нашата история се протака с години, и не искам да чакам повече!
Искам отговор... а доколкото те познавам, в замяна очаквам обида през насълзени очи...

© Ивелина Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво де! Застани срещу него и му го кажи в очите. Такива неща е по-добре да ги чуе един, но който трябва, вместо стотина, които ще го гледат безучастно...
Предложения
: ??:??