За написването на това есе бях провокирана от една песен... И... надявам се, че се получи това, което исках!
Не съм ангел, чуваш ли?... Порочна съм и грешна... Познавам съблазънта и аз самата съм съблазън. Греховна съм и ненаситна, изкусителка на мъжките сърца. Порочна съм и моят свят е изтъкан от греховни мисли и деяния. Не ме питай защо съм такава... Приеми ме, каквато съм. Аз пея за теб, пея за това, което имам, но не оценявам. Знам, че съм грешница. Знам, че провалих и твоя живот, но знам, че ще ми простиш, защото се нуждаеш от мен. Аз съм глътката въздух, от която живееш, аз съм капчицата вода, от която пиеш, аз съм слънцето, което те гали нежно и чувствено, аз съм природните стихии, от които се страхуваш! Аз съм тази, която може да превърне живота ти в рай, но и в Ад! Ти си поредният за мен, ти си онзи, без когото мога и не мога, ти си човекът, който ме избавя от самотата и само толкова. Дали те обичам? Нима мога да обичам? Грехът ме задушава, не мога да виждам, не мога да чувств ...