Не съм ангел...
За написването на това есе бях провокирана от една песен... И... надявам се, че се получи това, което исках!
Не съм ангел, чуваш ли?... Порочна съм и грешна... Познавам съблазънта и аз самата съм съблазън. Греховна съм и ненаситна, изкусителка на мъжките сърца. Порочна съм и моят свят е изтъкан от греховни мисли и деяния. Не ме питай защо съм такава... Приеми ме, каквато съм. Аз пея за теб, пея за това, което имам, но не оценявам. Знам, че съм грешница. Знам, че провалих и твоя живот, но знам, че ще ми простиш, защото се нуждаеш от мен. Аз съм глътката въздух, от която живееш, аз съм капчицата вода, от която пиеш, аз съм слънцето, което те гали нежно и чувствено, аз съм природните стихии, от които се страхуваш! Аз съм тази, която може да превърне живота ти в рай, но и в Ад! Ти си поредният за мен, ти си онзи, без когото мога и не мога, ти си човекът, който ме избавя от самотата и само толкова. Дали те обичам? Нима мога да обичам? Грехът ме задушава, не мога да виждам, не мога да чувствам... Изтъкана съм от пороци и зло!!! Тъжно ми е за теб, но не мога да ти предложа повече от тяло, без душа, от ръце, без топлина, от сърце, без чувства. Мога да бъда за теб пристан и утеха, но всъщност съм остров от самота и отчуждение... Трябва да се променя... Не мога! Аз съм олицетворение на Дявол в женски образ! За мен грехът е начин на живот, всекидневие, до болка позната истина... Искаш да бъда друга, искаш да те обичам, както и ти мен, не го искай... Знаеш, че не съм способна да обичам! Не искай много от мен! Нали знаеш? Няма незаменими хора... Прегърни косите на съблазънта, целуни устните на насладата и докосни греховното ми тяло, но... не ме моли да бъда ангел!... Ангели няма!!!
© Аз Добрата All rights reserved.
