„Обикнах те, когато те загубих –

нелепо, безвъзвратно, непростимо.

Дали пък затова не се и влюбих?

Сега си Бог, и нафора, и вино.”

                 Никоя сила на света не може да ни сломи, освен нашата собствена природа,  в която е заложено тъй силно да копнеем по неща, безвъзвратно загубени и да пазим толкова много спомени. Човек често се стреми към онова, което не може да притежава, от което вече се е отказал. Защо ли? Защото е заложено в природата ни да търсим, да бъдем изследователи в чувствата си, да се борим за онова, което желаем. И често това е предполагаемата „Любов”. Глупаво е да копнеем толкова неистово за сладката тръпка, която ни обзема, поглеждайки любимия.  Защото именно желанието този трепет да ни споходи е една от причините това да не се случва.

                Дали твърде високите очаквания за влюбването не са в основата на винаги съпътстващия провал? Навярно. Или виновник е човешката Суета. Егото, което ни задържа във вече изстинало легло, което ни принуждава да запазим гордостта си, когато сме наранени... А в обичта гордост няма. Обичаш ли и биваш ли наистина обичан, ти знаеш, че можеш да споделиш всичко на избраника си. Но такава любов, казват някои, съществува единствено в книгите.

                За жалост все повече млади хора (и не само) изпускат хиляди възможности да бъдат щастливи, преследвайки онзи или онази, до която не могат да достигнат. Това е и трагедията на живота – „една мечта се срива изведнъж, разбулиш ли я, видиш ли я гола.” Но коя съм аз да съдя или да опитвам да дефинирам любовта, била тя и невъзможната... Нерядко една такава обич може да се превърне в реалност. Стига да пробудиш чувствата на отсрещната страна.

                В заключение нещо, в което съм се убедила отдавна – нямайте очаквания към любовта. Тя няма да ги оправдае. Ще ви разтърси напълно, оставяйки ви никой в очите на другите, а в действителност само вие ще знаете в колко по-цялостна личност се превръщате... Затова и си струва да обичаш. Дори да е човек, който може би няма да отговори на чувствата ви, обичайте. А ако не се намери в кого да се влюбите, обикнете живота. Тази любов със сигурност ще бъде споделена.