Jun 9, 2010, 10:25 PM

(НЕ)възможната любов

  Essays » Love
4.1K 0 2
2 min reading

 „Обикнах те, когато те загубих –

нелепо, безвъзвратно, непростимо.

Дали пък затова не се и влюбих?

Сега си Бог, и нафора, и вино.”

 

                 Никоя сила на света не може да ни сломи, освен нашата собствена природа,  в която е заложено тъй силно да копнеем по неща, безвъзвратно загубени и да пазим толкова много спомени. Човек често се стреми към онова, което не може да притежава, от което вече се е отказал. Защо ли? Защото е заложено в природата ни да търсим, да бъдем изследователи в чувствата си, да се борим за онова, което желаем. И често това е предполагаемата „Любов”. Глупаво е да копнеем толкова неистово за сладката тръпка, която ни обзема, поглеждайки любимия.  Защото именно желанието този трепет да ни споходи е една от причините това да не се случва.

                Дали твърде високите очаквания за влюбването не са в основата на винаги съпътстващия провал? Навярно. Или виновник е човешката Суета. Егото, което ни задържа във вече изстинало легло, което ни принуждава да запазим гордостта си, когато сме наранени... А в обичта гордост няма. Обичаш ли и биваш ли наистина обичан, ти знаеш, че можеш да споделиш всичко на избраника си. Но такава любов, казват някои, съществува единствено в книгите.

                За жалост все повече млади хора (и не само) изпускат хиляди възможности да бъдат щастливи, преследвайки онзи или онази, до която не могат да достигнат. Това е и трагедията на живота – „една мечта се срива изведнъж, разбулиш ли я, видиш ли я гола.” Но коя съм аз да съдя или да опитвам да дефинирам любовта, била тя и невъзможната... Нерядко една такава обич може да се превърне в реалност. Стига да пробудиш чувствата на отсрещната страна.

                В заключение нещо, в което съм се убедила отдавна – нямайте очаквания към любовта. Тя няма да ги оправдае. Ще ви разтърси напълно, оставяйки ви никой в очите на другите, а в действителност само вие ще знаете в колко по-цялостна личност се превръщате... Затова и си струва да обичаш. Дори да е човек, който може би няма да отговори на чувствата ви, обичайте. А ако не се намери в кого да се влюбите, обикнете живота. Тази любов със сигурност ще бъде споделена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Последната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...