Radgo (Радослав Харизанов-Джоки)
35 107
15 янв. 2007 г., 21:42

НЕКА СЕ ПОГЛЕДНЕМ В ОЧИ! 

  Эссе
2246 0 10
6 мин за четене

                             Нека се погледнем в очи!

  

                          (размисли)

 

 

      Няма нищо по-страшно от самотата!
Пишейки, дори в този момент, беглият поглед върху рекламата на химикалката ми натяква колко съм самотен. Там откривам телефонния код на родното място на моята някогашна любима и си спомням колко често в самотата си съм набирал тези цифри, за да й кажа, че я обичам и ми липсва, и че е единствената ми надежда да ме спаси от проклетата Самота.

     Понякога заради празните и пусти минути в плен на Самотата, аз събирам раницата си и се отправям на път. Иска ми се да разкъсам невидимите й окови,  за да се отдам на другата си голяма любов –  една Планина, в която всяка картина или звук е един спомен за нещо преживяно и то не в компанията на вездесъщата Самота. Може би някой ще каже: “Момко, не виждаш ли, че тези въображаеми стени са  лично проектирани и издигнати от теб самия – не зидаш ли ти своята самотност, не пиеш ли сам от чашата на тишината?!” Ще се съглася ли?! Та даже когато съм самичък в планината, нито полъха на вятъра или прекрасната музика от ромоленето на някой потоk, или милувката на слънцето в някое мразовито утро, или прегръдката на някоя мъгла не могат да ме накарат да забравя спътницата си –  Нейно височество – Самотата. Аз ли й изградих трона?! Тези две ръце ли наметнаха раменете й с алена мантия!? В косите й бляска корона от моите сълзи... Тя е Кралица... Нима сам се превърнах в нейн покорен слуга?! Присъствието й в моите дни е неотклонно. Из ума ми се пораждат хиляди мисли... Дали вече ми е омръзнала?! Тя е неизменна моя спътница и... дори ми е много вярна, вървим ръка за ръка и понякога имам нужда от нея. Питам се... така ли трябва да постъпя с верността й – да заявя най-безсърдечно, че ми е омръзнала, че е крайно време да се разделим – в името на разнообразието!? Не! Не бих постъпил така! Не и така! Никога! По-скоро ще й кажа, че заминавам за дълго, в командировка... някъде... че ще имам служебни контакти с една небезизвестна дама – Любовта. Вероятно ще я прегърна –  моята вярна и „любима” Самота, знаейки че ще ме разбере и няма да ми се разсърди. Предполагам, че отдавна е наясно с моите чувства, знае отлично, че обичам приятелите си, че с Любовта докосваме нежно дланите си, когато не съм до нея и понякога се гледаме очи в очи, а това моята Самота не го умее... Иска ми се да ме разбере... Дали?!                          

     Извинявай, мила моя Самота, не си чак толкова страшна, но понякога ще трябва да бъдем разделени за много дълго време и знам, вярвам, че ти ще ме разбереш, защото ме познаваш – защото си чувала как нощем бие неспокойно сърцето ми, как със сълзите си пиша откровения, в които търся думи за сбогуване... за да съумея да се усмихна най-сетне, да погледна в очите онзи светъл блян със звънкото име ‘Любов’...
Прости!

П.П.

         Скъпи приятели, 
много пъти в самотата си, четейки вашите откровения, откривам себе си, страдам с вашите болки, съпреживявам радостите ви и изтръпвам при всеки допир с вашите любовни откровения. Потапяйки се в това море от емоции, у мен се пораждат много асоциации и понякога имам неистовата необходимост да споделя своето вълнение от вашите откровения, но гледайки ви в очи...

      Ето защо, сега ви каня на среща –  среща на цялото семейство на 'Откровения',  под мотото:

”Нека се погледнем в очи”


Времето – лятото, по някое време.
Мястото – в моята любима планина – при Седемте рилски езера.
Хората – всички вие, които понякога се чувствате самотни и всички останали, сплотени около идеята на 'Откровения'.
Нека се погледнем в очи! : )

 

© Радослав Харизанов-Джоки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Честит рожден ден, Ради!

    Здраве, обич и късмет,
    винаги нагоре и напред!
    ***
    Хареса ми есето ти, поздравявав те с един мой клип (по темата) http://www.vbox7.com/play:3ef3d47b
  • ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ПРИЯТЕЛЮ!
    Най-искрено ти желая сърцето ти да открие така бленуваното щастие, очите ти да се усмихват, озарени от любов, душата ти да пее!
    Празнувай, Ради! Прегръдка!
  • Честит Рожден Ден, Радо!!!
    Желая ти много здраве, щастие и сбъдване на най-съкровенните желания!!! Честит празник!!!

    п.с. Поздрави за есето!!!
  • Нямам думи!Поздрав и от мен!И 6
  • Много ми хареса!Определено изразява една истинска емоция!Поздравления!
    "Нека се погледнем в очи!"
  • Горчив е вкуса на самотата, Ради! Освободи се от нейния плен и потърси щастието, то те очаква някъде!
    Поздрави за прекрасната идея, приятелю! Нека се погледнем в очи! Усмивки!
  • Излял си мислите си!
    Хареса ми, защото звучи много истински.
    А дали самотата ни е постоянен спътник - от нас зависи
    Най-искрено те поздравявам и ти припомням, че инициаторите често влизат в ролята на организатори!
    За мен идеята е повече от чудесна
  • "Нека се погледнем в очи" да бадем като семейство Поздрав!!!
  • Тъгата и надеждата отново се перплитат в теб, Ради...
    Убедена съм че Самотата няма да се сърди ако я оставиш за много много дълго в името на Любовта. Пожелавам ти го искрено, приятелю!
    И....."Нека се погледнем в очи"
  • Нека Ради!
    "Нека се погледнем в очи!"
    Поздрав!
Предложения
: ??:??