Ние, канибалите
Вчера станах неволна жертва на умираща пчела. Падаща от тавана, а аз се случих по траекторията на смъртта ù. Приземи се на ръката ми и в предсмъртна агония заби жилото си там. Както правят повечето видове, извън човешкия - жилят и хапят предсмъртно.
Много е изписано за разликата в това отношение между животните и човека или как последният е единственият природен феномен, хапещ и убиващ за лична наслада. Не затова ми е думата.
Какво става, като се захапем яростно един друг? Има ДВАМА, а не един страдащ. Първият смята себе си за неуязвим победител. Първа грешка, която води след себе си логичният резултат. За него.
Опиянен от усещането за победа и собствената си глупост, същият този продължава все по-настървено да забива зъби. И в един миг, може би, изяжда по-слабия вид. После продължава със същото настървение към следващата жертва. Докато си намери майстора, който го слага на място. Само че междувременно е развил канибала и вампира в себе си. Така попада в клопката на наркозависимите. И оттук - в порочния кръг.
Защото в един момент разбира какво значи той да бъде хапан, при вече развитата естествена потребност самият той да хапе. Но енергийната сила на вампира вече е отслабнала и той влиза в ролята на потенциалната жертва. Като междувременно болестта го е разяла отвътре така, че като го разкъсат, го хвърлят на хиените, защото не е вкусен за по-висшите видове.
Може би това е естественият ход на живота. Но нали уж, за разлика от другите видове, се отличаваме с нещо сиво в главите ни, за да предвидим резултата от това, което сме започнали?
Оказва се, че не. Защото сивото вещество го използваме повече за глупави забавления. Да живеят сеирджиите!
© Ангелина Пискова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
В следствие на прочетоното бих казал, че се ръководим от законите на джунглата. Но не, би било по-уместно (а и както ти сама заявяваш на финала на есето), да каже, че се ръководим от законите на глупостта. Колко сме жалки, нали?!
-
Благодаря ви, Росица
-
Мъдро...
Поздрав! -
Много ви благодаря, Ася. На 24 май ще публикувам нещо като продължение на тези мисли
-
Подтекста е страхотен!Много харесах!
-
Благодаря, Вилдан!
-
Чета те с удоволствие!
-
Здравей, Вал,
Дааа, за съжаление.... -
А може би не сме дорасли и не сме надрасли.
-
Благодаря ти, Стеси!
Не знам дали сеирджиите са въпросните хиени, но до голяма степен имат заслуга за описания от мен резултат. А и дърпат другите към прастарите навици на хляба и зрелищата и съответно към едни епохи, които отдавна трябваше да сме забравили в чисто човешкия аспект на общуването между нас.
Поздрави! -
Всъщност, не са ли именно сеиджиите въпросните хиени. Чакат и дебнат някой да мачка или да бъде смачкан и тогава за известно време "гладът" им е задоволен. Аз ти давам шестица за откровението.
-
Здравей, радвам се. Съжалявам за изтриването на блога ти, но и много други качествени хора го правят, за съжаление.
Модераторите явно толерират конфликтите и простотията, която ги генерира. Иначе отдавна да са изтрили потребителите, които вгорчават атмосферата в блога. -
Хареса ми подтекста който остава след прочетеното! Поздрави сърдечни Ангелина! За жалост ще те чета от тук изтрих си блога... предпочетох да не оставям наслада на хапещите и да ги оставя да се самоизядат...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Там убиваш, за да се нахраниш, но не и за удоволствие...