10 мая 2011 г., 12:19

Ние, канибалите 

  Эссе » Личные
2007 0 14
1 мин за четене
Вчера станах неволна жертва на умираща пчела. Падаща от тавана, а аз се случих по траекторията на смъртта ù. Приземи се на ръката ми и в предсмъртна агония заби жилото си там. Както правят повечето видове, извън човешкия - жилят и хапят предсмъртно.
Много е изписано за разликата в това отношение между животните и човека или как последният е единственият природен феномен, хапещ и убиващ за лична наслада. Не затова ми е думата.
Какво става, като се захапем яростно един друг? Има ДВАМА, а не един страдащ. Първият смята себе си за неуязвим победител. Първа грешка, която води след себе си логичният резултат. За него.
Опиянен от усещането за победа и собствената си глупост, същият този продължава все по-настървено да забива зъби. И в един миг, може би, изяжда по-слабия вид. После продължава със същото настървение към следващата жертва. Докато си намери майстора, който го слага на място. Само че междувременно е развил канибала и вампира в себе си. Така попада в клопката на наркозависимите. И ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Пискова Все права защищены

Предложения
: ??:??