UGLY_BOY (Владимир Белов)
23 111
5 мая 2007 г., 21:10

Никога там 

  Эссе
1239 0 4
 

Мъгла - безнадеждна, влажна и пуста. Селцето потъва в нея. Къщите биват обгърнати. И детството, оставило спомени от синка в съзнанието му, изчезва, заедно със селцето и сградките му. Споменът за слънце... Той прониква през мъгла. Слънцето и облаците проникват през мъгла, както и малкото детенце, което тича по улиците някъде, сред рътлини и царевични пръчици "Слънчо". През мъгла. Топлина през мъгла го лъха, навявайки му тези спомени. Топлина - мека и омайваща, приспивна. И да се върне там той няма да е той, нито то ще е то. Защото и той, и то са осъдени да живеят вътре в себе си. Но има нещо, което то не знае, а го знае само той. Това нещо се нарича "Никога там". И "Никога там" се връща често в съня му, за да му напомни, че той никога не трябва да е там, а само да си го спомня такова, каквото е било!

Sofia

11.03.2007

21:00

© Владимир Белов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • О-о, дано успея да избягна момента с разплакването. Защото съм ревал хиляди пъти. Приятелите ми вече се отчаяха от споделянето ми. Смятат ме за безнадежден случай.
  • да, какво от това?Сподели го с близък човек, който ще те разбере и ще видиш как ще се разплачеш..
  • Споменах... Но какво от това?
  • Жалко, то/те сигурно имат нужда от Теб.Понякога трябва да са връщаш.Въпреки, че наистина вече не е същото, ако те боли Там остани тук, където вече си свикнал.Но надявам се, че спомена боли.
Предложения
: ??:??