Никога там
Мъгла - безнадеждна, влажна и пуста. Селцето потъва в нея. Къщите биват обгърнати. И детството, оставило спомени от синка в съзнанието му, изчезва, заедно със селцето и сградките му. Споменът за слънце... Той прониква през мъгла. Слънцето и облаците проникват през мъгла, както и малкото детенце, което тича по улиците някъде, сред рътлини и царевични пръчици "Слънчо". През мъгла. Топлина през мъгла го лъха, навявайки му тези спомени. Топлина - мека и омайваща, приспивна. И да се върне там той няма да е той, нито то ще е то. Защото и той, и то са осъдени да живеят вътре в себе си. Но има нещо, което то не знае, а го знае само той. Това нещо се нарича "Никога там". И "Никога там" се връща често в съня му, за да му напомни, че той никога не трябва да е там, а само да си го спомня такова, каквото е било!
Sofia
11.03.2007
21:00© Владимир Белов All rights reserved.
