13 окт. 2007 г., 16:33

Обречена на Самота

Эссе

2.7K 1 6

1 мин за четене

... Няма те... Отиде си... Без дори да кажеш сбогом... Но защо? Аз ли бях виновна? Аз ли с нещо те обидих? И ако бе така... С какво? Но теб те няма... И аз стоя сама...
Накъде да тръгна... Няма те... Ти бе моята посока... С теб се чувствах сигурна и защитена... А сега стоя на кръстопът... Чудя се коя съм... Станах толкова по-дръзка без теб... Толкова по-безпощадна... По-лоша... и защо? Само за да бъда важна ли? Не... Просто не исках отново да ме наранят... Не исках да ме оставят... Точно както направи ти... Накъде да тръгна? Каква да бъда? Искам да съм момичето, което бях, но как? Как? Всичко ти дадох и ти всичко ми взе... Сега мразя себе си. Мразя и лошия свят, в който живея... Мразя го... И искам пак да съм доброто и весело момиче, което бях... Но не знам как... Не знам дали то все още живее в мен или умря в деня, в който ти си отиде... Върни се... Моля те... Не ме обричай на самота... Просто искам пак да си до мен... Върни се... Дори за миг, но да ми вдъхнеш сили и да ме убедиш, че все още съм тази, която бях... Ти ме научи как да те обичам, но не ме научи как да те забравя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

charliemlad (Чарли )

Никой не е обречен. Винаги има време и място за любов, дори и нова.

2015-02-22T19:32:52+02:00
MIla_f (Мила Костова)

Браво,Кате чудесно е!И за съжаление многo много тъжно...позната история... {}

2007-11-15T20:47:14+02:00
Katya (Катету)

да,но боли .. и болката не отминава .. а нараства с всеки изминал ден ...

2007-10-21T21:52:03+03:00
Cona (Цонка Людмилова)

Сега те боли, но трябва да мислиш така: Никой не може да ти отнеме любовта, защото тя си е твоя. Ако някой не я е оценил и не те е последвал в твоя вълшебен свят, значи или не е за теб и Бог те пази, или е сбъркал и ще съжалява, но проблемът си е негов, а не твой.

2007-10-21T19:11:32+03:00
Katya (Катету)

мерси

2007-10-16T08:32:29+03:00