Oct 13, 2007, 4:33 PM

Обречена на Самота

  Essays
2.7K 1 6
1 min reading
    ... Няма те... Отиде си... Без дори да кажеш сбогом... Но защо? Аз ли бях виновна? Аз ли с нещо те обидих? И ако бе така... С какво? Но теб те няма... И аз стоя сама...
     Накъде да тръгна... Няма те... Ти бе моята посока... С теб  се чувствах сигурна и защитена... А сега стоя на кръстопът... Чудя се коя съм... Станах толкова по-дръзка без теб... Толкова по-безпощадна... По-лоша... и защо? Само за да бъда важна  ли? Не... Просто не исках отново да ме наранят... Не исках да ме оставят... Точно както направи ти... Накъде да тръгна? Каква да бъда? Искам да съм момичето, което бях, но как? Как? Всичко ти дадох и ти всичко ми  взе... Сега мразя себе си. Мразя и лошия свят, в който живея... Мразя го... И искам пак да съм доброто и весело момиче, което бях... Но не знам как... Не знам дали то все още живее в мен или умря в деня, в който ти си отиде... Върни се... Моля те... Не ме обричай на самота... Просто искам пак да си до мен... Върни се... Дори за миг, но  да ми вдъхнеш сили и да ме убедиш, че все още съм тази, която бях... Ти ме научи как да те обичам, но не ме научи как да те забравя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катету All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никой не е обречен. Винаги има време и място за любов, дори и нова.
  • Браво,Кате чудесно е!И за съжаление многo много тъжно...позната история... {}
  • да,но боли .. и болката не отминава .. а нараства с всеки изминал ден ...
  • Сега те боли, но трябва да мислиш така: Никой не може да ти отнеме любовта, защото тя си е твоя. Ако някой не я е оценил и не те е последвал в твоя вълшебен свят, значи или не е за теб и Бог те пази, или е сбъркал и ще съжалява, но проблемът си е негов, а не твой.
  • мерси

Editor's choice

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...