Онова зад огледалото

     Огледалото, което често забравяме да забършем. За да видим онова, което е зад него. А там е всичко, там е нашата душа. Там има добро и зло, болка и радост, предателство и себераздаване, самота, мълком преглътнато поражение, носещо себепознание и тиха победа.

     Когато след разочарование, след нечие предателство погледна зад огледалото, виждам се разбита на парчета. Лепя ги с ръце, но късовете не съвпадат и лицето ми се слепя криво, деформирано. Сълзите ми се стичат от болка, но те не са като тези на елата - капчици смола, които да затворят кървящите места. И се трупат - рана върху рана, белег върху белег...

     Понякога, поглеждайки зад него, не познавам себе си. Приличам на бялата лястовица, белязана да бъде различна. Тогава това зад огледалото ме успокоява. Казва ми, че не трябва да крия бялата си перушина, обличайки се в сивота и скука. Успокоява ме нежно, топло. Казва ми, че не трябва да приличам на другите, че трябва да бъда такава, каквато съм - безгранична, променлива, неподчиняваща се. Като любовта. Нищо, че за другите, невъзприемащи живота и света като мен, съм аномалия.

     Това зад него ме учи. Щом съм имала смелостта да кажа или направя нещо, трябва да имам също и смелост да го призная гласно. И разбирам, че душата е всичко, което човек притежава. У едни тя е черна, злостна, грозна. У други блести от чистота. Такава душа трябва много да се пази от случайни погледи, за да не я видят - светеща, блестяща, за да не я опетнят, посягайки неканени с мръсни лапи.

     Там, зад огледалото, има много истини: човек трябва да прощава, за да става по-добър: всичко, причинено от нас, се връща обратно към нас като бумеранг: трябва да бъдем добри, макар понякога да са нужни неимоверни усилия: да бъдем нежни, защото в днешния забързан свят, често забравяме за нежността. Или я считаме за слабост. Щастието е около нас. Навсякъде около нас. Трябва само да го хванем. Защото, когато човек е щастлив, живее цялостно. Прекрасно е, когато живееш цялостно, а не само с една своя част. Щастието е в красотата на цветята, в слънчевия ден, в неочаквания жест, в нечий поглед. Толкова любов, нежност, обожание и преданост може да събере един поглед само! Щастието е в усмивката, а пътят към усмивката е много труден. Но си заслужава да пропътуваш Земята, за да срещнеш усмивката: искрена, обичаща и доверчива, завладяваща, обезоръжаваща. Щастие има в тайните на нечии коси, в неприемливото, необяснимото и най-обикновено чудо на света - любовта! Погледнете около себе си! Колко много са смразените от самота, от слепота за красотата! Те зъзнат и в най-голямата лятна жега. Но двама души, открили красотата в любовта, никога не зъзнат. Те са безсмъртни и неразрушими, защото часът е цял живот, а мигът - вечност!

     Зад огледалото виждаме колко е объркан понякога нашият живот. А често човек сам обърква живота си, считайки че това е най-правилната стъпка в живота му. Защото верният път най-често е тягостният и ние точно затова го подминаваме.

     Онова зад огледалото... то е у всеки от нас. То е половината от нашето цялостно АЗ. Усещаме ли го в себе си? Сещаме ли се само да погледнем, да надникнем зад огледалото? Само един бърз поглед... А е достатъчно едно движение към него. Правим ли го?