Опит за летене
Казвам:
- Напускам те.
Стоиш и пушиш цигара след цигара. Вдишваш дима и го издишваш. Гледаш ме през него. Потресен си от моето заявление. Аз не питам, не моля за позволение. Аз просто ти съобщавам моето решение.
Знаеш, усещаш, че няма нужда да ме разубеждаваш. Този път те изненадах с проявената от мен твърдост, категоричност и решителност.
Мислеше, че няма да се осмеля, нали?!? Приемаш ме за даденост, за вечност, за собственост. Не си правиш труда даже да ми предложиш нещо, с което да ме накараш да остана, защото знаеш, че нямаш какво. А и цената ми ти е твърде висока или съм ти твърде евтина, безплатна почти... И преди знаех, но сега се убедих колко означавам за теб - НИЩО, че дори не си правиш труда да ме задържиш.
Няма да ми е тъжно за теб. Достатъчно вложих, достатъчно чаках, достатъчно търпях, достатъчно те обичах дори. Време да поема по нов път и поне да се опитам да бъда щастлива.
Свързани произведения
Комментарии
-
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Щом като пуши цигара след цигара значи този човек най-вероятно е с токсикомански тип битие и светоусещане. Често такива хора живеят главно или само в свят, рамкиран от изръсванията на невромедиатора допамин вследствие на никотиновото активиране на мозъчна структура, имаща пряко отношение към удоволствието и желанието за неговото повтаряне чрез външен химически агент. Може би господинът те е включил, всмукал те е именно в този си изкуствен никотиново-удоволствен свят, в който те "приема за даденост, за вечност, за собственост", както си написала, и чиято причинност и основи са с кой знае каква дълбинност!?... Даа, когато духовните основи на един човек са пропити от интензивна никотинова (в случая) токсикомания, нещата често не стоят добре!
ПП Моля възможни критици на този мой коментар да имат предвид претенцията ми, че той, макар и доста еднопластов, е достатъчно научно и религиозно издържан.