Казвам:
- Напускам те.
Стоиш и пушиш цигара след цигара. Вдишваш дима и го издишваш. Гледаш ме през него. Потресен си от моето заявление. Аз не питам, не моля за позволение. Аз просто ти съобщавам моето решение.
Знаеш, усещаш, че няма нужда да ме разубеждаваш. Този път те изненадах с проявената от мен твърдост, категоричност и решителност.
Мислеше, че няма да се осмеля, нали?!? Приемаш ме за даденост, за вечност, за собственост. Не си правиш труда даже да ми предложиш нещо, с което да ме накараш да остана, защото знаеш, че нямаш какво. А и цената ми ти е твърде висока или съм ти твърде евтина, безплатна почти... И преди знаех, но сега се убедих колко означавам за теб - НИЩО, че дори не си правиш труда да ме задържиш.
Няма да ми е тъжно за теб. Достатъчно вложих, достатъчно чаках, достатъчно търпях, достатъчно те обичах дори. Време да поема по нов път и поне да се опитам да бъда щастлива.