Остави ме за малко, Тъга.
Да поплача сама имам нужда.
Дълго търсих в живота любов, а намирам единствено нужда.
Дълго молих за малко простор, а пък той... той се воювал.
Свиваш пръсти в юмрук и нанасяш убийствени удари.
И аз удрях, но... в грешна посока.
По душата си удрях - несретната и сега... сега се оказах сиротница - без душа ще изпращам надеждата.
Дълго скитах в мислите - брод, невървян и жигосал сърцето ми,
а краката - ненужните никому, не последваха волни мечтите ми.
Дълго мислих - премислях до крайности
и разнищих сама всички радости, за да търся в тях - но какво?? -
не можа да открие умът ми. ...