От едни тъжни очи - гледката на Римската империя
Скъпо дневниче, за пореден път ти пиша същата история. Обстановката не се променя. Още по-страшно е, нещата се влошават. Всеки ден умират хора, всеки ден биват измъчвани и прогонвани християните. Аз изпитвам гняв, бих искал да се съпротивим на силата на властвуващите, на тези, които в това несправедливо време държат чук в ръка. Ужасяващо е. Само да можеше да видиш тази мъчителна гледка. Как боледуват, как бягат, как се борят... Да можеше само веднъж да погледнеш бедните боси деца, щеше да изпиташ и ти болката, щеше да ги съжалиш, сърцето да ти плаче от скръб. Времето не минава. Стои си тук на мястото, ех да искаше малко по-бързо да е, да видим и ние щастие, да имаме права както и всички останали, а не да се крием и със страх да изповядваме вярата си. Аз съм един обикновен, беден човек. Участвах в изграждането на тази святата катакомба. Времето е страшно, нямаме почивка, крием се, бягаме, борим се... молим за храна, за милост... Обаче, ни ...