От доста години имам регистрация в този сайт (проверих, от цели 8!). Влизам, чета, анализирам, харесвам, не харесвам, радвам се, ядосвам се, изумявам се. Само че не пиша. Затова и не оценявам, защото ми се струва нередно да се изказвам за чуждите творения, положително или отрицателно, без да съм дала възможност на авторите им да направят същото и с моите. Защото ако не съм им показала част от себе се, мислите си и нагласите си, как бих могла да смятам, че моето мнение е съществено за тях. Не че е задължително да го сметнат за такова, след като ме опознаят :) Днес качих нещо, което написах на един дъх. Толкова добре се почувствах, че моментално написах още едно, само че се оказа, че не мога да качвам повече от един текст на ден, даже малко ми докривя, че ще чакам до утре. И тогава дойде замислянето – казах ли нещо наистина смислено, което някой друг човек би прочел и би имал мнение по темата, над която размишлявах. Не защото искам да си четкам егото, то си е в здравословно високи количе ...