ivelina90 (Ивелина Емилова)
33 39
20 мар. 2013 г., 12:23

Отвъд 

  Эссе » Любовные
1773 0 9
1 мин за четене

Мелодията на сърцето е на плачеща китара. Всичките струни на душата са разстроени от виртуозните пръсти на един маестро. Историята е велика. Няма да преразказвам. Няма нужда от пудра красивото,  грозно увиснало като олово в гърлото. И трови. Смуче всяка страст. Нямаше как да ми се размине. Побъркана съм! Казах му, че е дрога. Егоист! Вижда, че ме убива. И не спира. Подклажда огъня висок. Чак до небето. Облаците над главата ми горят. Устата ми е пресъхнала от жажда. Жадна съм за душата му. Обещава ми бъдеще. Не ми дава настояще. А аз се търкалям като бурен, подгонен от вятъра на пода. Нуждая се от ласките му. Сладките тонове на смеха му. На оргазма му. Искам да се удавя в зеления океан на очите му. Там да си остана. Корабокрушенка на един невъзможен блян.  Създаден е да наранява. В него няма нищо човешко. Едва дишам. Всеки спомен е гвоздей в безумното съзнание. Рисувам вселена на щастието. Обитавам я само в негово присъствие. Няколко месеца. Три. Малко са. Но се връща и идва отново. Очаквам го в режим на готовност. Всеки ден. Присмейте ми се. Глупава и трагична. Той ме обича по негов си начин. Нелюбовен! Любовнически! Стискам късата клечка в ръка. Толкова силно я стискам, че дланта ми кърви от натиска. Очите ми угасват от безсъние в 5:30 сутринта. Сълзите отброиха всяка минута през нощта. Обикнах чужд мъж. Точка. (А душата ми гори за многоточие).

© Ивелина Емилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно и много истинско! Душата ми изгаря, докато чета...
  • "...твоята потребност"

    А каква е твоята потребност?... Положителното при теб може да се очертае в следната насока, според мен - 1.да осъзнаеш достатъчно добре именно вампирско-сатанинския момент в нещата, които представяш; 2. да подобряваш и занапред стила си. Като изпълняваш оптимално тези две условия, ще има предпоставка - за теб и за читателите, есетата ти да имат и по-определен катарзисен ефект, освен еспресивно-сексуално екзалтативния такъв (той именно е "вампирският". Чрез добрия художествен стил ти можеш да "поизчистиш" прекалено личното (екзалтирано "оргазмено" и да не натоварваш излишно и прекомерно (това е и досадно!) читателите с него. Мисля, че имаш подобрение и напредък* и в двете насоки!

    *правя известна уговорка, че вече не си спомням добре предишните ти есета - би трябвало пак да ги погледна.
  • Фабер, преди се опитвах да разбера крайната ти агресия в коментарите, които обичаш да оставяш под произведенията ми. Но това само на пръв поглед. На втори няма какво да ти разбирам , защото си твърде типичен киселяк, озлобен и много смел в писането на коментари, удобно застанал в сянката на refab. Пиши си. Сигурна съм, че много се кефиш на вътрешния гъдел да се изявяваш като много духовит и еродиран кретен. Така че пиши си Впечатлявай ни! Все пак това е твоята цел, а вероятно и потребност.
  • Пробвах, ама нали знаеш, за да се прекръсти човек, трябва да мине през съдилища, глупости... Попаднах на една съдийка - стара мома, с 6 диоптъра, изпод които ме изгледа от злобно по-злобно и ми рече, че щом нашите са решили да съм токсин, а името не уронва престижа и честта ми, единствено Хагският съд може да ме избави от него (и евентуално брак с чужденец)! Пък аз пари да ходя да се жалвам в Хага нямам, чужденци не познавам, тъй че... ще си нося позора!
  • Е как, баш токсин си е!... Що не се прекръстиш на детоксин - много по-благообразно е?
  • Да, Фабер, кажи Излей си мъката!
    Между другото, името на въпросния редактор не е toxin, виж по-добре!
  • Всичките струни на душата са разстроени от виртуозните пръсти на един маестро...
    Няма нужда от пудра красивото, грозно увиснало като олово в гърлото.
    Съгласна съм с Фабер. Звучи ми като писано в абстиненция.Апропо, не бях се сетила, че и оргазма има тонове /а може би и полутонове, щом маестрото на живота на героинята разстройва така душата й.../
  • "Жадна съм за душата му."

    Това есе описва един много хубав (отчетлив) образец на любовен вампиризъм, вероятно двупосочен, намерил своя буквален израз в цитираното от мен изречение. Обикновено в такива случаи става дума за явление повече (или изцяло!?) с психопатологичен облик, отколкото такова със сатанинска характеристика.

    Като за капак, то е публикувано от редактор с име токсин!

  • Много силно!
Предложения
: ??:??