Отвъд
Мелодията на сърцето е на плачеща китара. Всичките струни на душата са разстроени от виртуозните пръсти на един маестро. Историята е велика. Няма да преразказвам. Няма нужда от пудра красивото, грозно увиснало като олово в гърлото. И трови. Смуче всяка страст. Нямаше как да ми се размине. Побъркана съм! Казах му, че е дрога. Егоист! Вижда, че ме убива. И не спира. Подклажда огъня висок. Чак до небето. Облаците над главата ми горят. Устата ми е пресъхнала от жажда. Жадна съм за душата му. Обещава ми бъдеще. Не ми дава настояще. А аз се търкалям като бурен, подгонен от вятъра на пода. Нуждая се от ласките му. Сладките тонове на смеха му. На оргазма му. Искам да се удавя в зеления океан на очите му. Там да си остана. Корабокрушенка на един невъзможен блян. Създаден е да наранява. В него няма нищо човешко. Едва дишам. Всеки спомен е гвоздей в безумното съзнание. Рисувам вселена на щастието. Обитавам я само в негово присъствие. Няколко месеца. Три. Малко са. Но се връща и идва отново. Очаквам го в режим на готовност. Всеки ден. Присмейте ми се. Глупава и трагична. Той ме обича по негов си начин. Нелюбовен! Любовнически! Стискам късата клечка в ръка. Толкова силно я стискам, че дланта ми кърви от натиска. Очите ми угасват от безсъние в 5:30 сутринта. Сълзите отброиха всяка минута през нощта. Обикнах чужд мъж. Точка. (А душата ми гори за многоточие).
© Ивелина Емилова All rights reserved.
. Чрез добрия художествен стил ти можеш да "поизчистиш" прекалено личното (екзалтирано "оргазмено"
Попаднах на една съдийка - стара мома, с 6 диоптъра, изпод които ме изгледа от злобно по-злобно и ми рече, че щом нашите са решили да съм токсин, а името не уронва престижа и честта ми, единствено Хагският съд може да ме избави от него (и евентуално брак с чужденец)! Пък аз пари да ходя да се жалвам в Хага нямам, чужденци не познавам, тъй че... ще си нося позора!