30 дек. 2006 г., 00:58
3 мин за четене
на един гл.редактор
... Ти нямаш нужда от приятели.
Имаш нужда от публика, хора, които да изслушват колко си велик, колко си умен, какъв неповторим любовник си и после, когато махнеш с ръка - те да си отидат.
И да не се появят, докато милорд не ги повика за следващата си роля.
Егоизмът ти е толкова перфектен, че единственото, което виждаш в хората, е собственото си отражение. Приятелите съществуват дотолкова, доколкото задоволяват собствените ти потребности. Изискването е винаги да намират повод за ръкопляскане.
Иначе минават в графата "предатели".
Ако можеше да се видиш отстрани, щеше да знаеш, че си от мъжете, които правят само едно - непохватно издават огромните си комплекси. Защото, когато един мъж разсъждава само с оная си работа, той без да иска, внушава на околните единствено пълната си безпомощност.
Че си бъкан от комплекси, спор няма.
Нои поне можеше да се научиш да ги прикриваш, както правиш това с нелюбовта си към вестника.
Но ти дори не се стараеш...
Разхождаш се като краля ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация