1. Обич в тишината
"Някога, някъде по пътя си грешах, мамо..." - това е началото на мой стих и усещам тези думи като мравки да пълзят в главата ми, пулсират в слепоочията, пречкат се в гърлото ми, а сърцето търси тишината, за да спомни бащината къща.
Надничам в тайното си място - останал е там един жест на мама и "чедо" на изпращане. Разнищвам с умиление тези и други реликви от времето на младостта и детството в дома, от който тръгнах по пътя си.
А имаше цвят този дом и блестеше със свой колорит - редицата на овошките, лехите на зеленчука, ягодите, цветята - от пролетни до есенни - и пълзящите къпини по мрежестата междусъседска ограда. Асмата опасваше къщата от три страни с няколко десертни и винени сортове грозде. Плачеше лозата и пускаше нови филизи в ранна пролет, цъфтеше, а после увисваха тежки гроздове и наливаха сок до есента. Обичах тази асма най-много тогава, не само заради богатия плод, който прибирахме, а и за златния блясък, който придаваше на целия двор - накъдрени най-напр ...