15 апр. 2008 г., 20:28
Подарих се...
1 мин за четене
***
Късно е. Мълчи Луната ми. А аз не спя... Спомням си.
Имало е три посоки в мен... нееднакво отдалечени от себе си. Били са ми еднакво чужди. Живяла съм разкъсана от двата края на безутешието си. Опитвала съм да събера в едно смислите на твърде не мои ветровити светове. Намразвала съм мъглите им... студеността на сънищата им... Кървяла съм ги прегорещо.
Затова знам, че не са напуснали нощите ми... Онези, зловещо безмълвни нощи, в които... нейде издълбоко вътре заблейват камбани на порутени вери... на погребани живи надежди... на гнили незарастнали кошмари..
Късно е. Мълчи сегато ми. А аз болея карнавалите... Помня ги.
Имало е глутници от викове в мен... еднакво стихнали без време. Били са ми зарази от безумни страхове.
Живея ги в пътя пред храма ми днес... в който едно нетукашно, извънвремепространствено... непознато чисто "Обичам те!" ме отвежда там, където сънят е преплувал последното море... където следващото слънце няма да е ледно... Където няма да кървя неистовия смях на този бряг.
Късно е. Отивам да се подаря... на този, който сбъдна Живота ми.
Не спя. Рисувам бъдещите си спомени.
Издълбоко заблейват камбани... на онзи храм... пред моето Цяло!
Ще пребъдем... отвъд тук и сега!
Обичам те!
Късно е. Мълчи Луната ми. А аз не спя... Спомням си.
Имало е три посоки в мен... нееднакво отдалечени от себе си. Били са ми еднакво чужди. Живяла съм разкъсана от двата края на безутешието си. Опитвала съм да събера в едно смислите на твърде не мои ветровити светове. Намразвала съм мъглите им... студеността на сънищата им... Кървяла съм ги прегорещо.
Затова знам, че не са напуснали нощите ми... Онези, зловещо безмълвни нощи, в които... нейде издълбоко вътре заблейват камбани на порутени вери... на погребани живи надежди... на гнили незарастнали кошмари..
Късно е. Мълчи сегато ми. А аз болея карнавалите... Помня ги.
Имало е глутници от викове в мен... еднакво стихнали без време. Били са ми зарази от безумни страхове.
Живея ги в пътя пред храма ми днес... в който едно нетукашно, извънвремепространствено... непознато чисто "Обичам те!" ме отвежда там, където сънят е преплувал последното море... където следващото слънце няма да е ледно... Където няма да кървя неистовия смях на този бряг.
Късно е. Отивам да се подаря... на този, който сбъдна Живота ми.
Не спя. Рисувам бъдещите си спомени.
Издълбоко заблейват камбани... на онзи храм... пред моето Цяло!
Ще пребъдем... отвъд тук и сега!
Обичам те!
© Арлина Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много е красиво. И близко някак... Радвам се, че.."следващото слънце няма да е ледно" и че още има сила, която... хм, много е добро, ще си го препрочитам
-
Радо,и ние те прегръщаме
-
Пътят е целта, сестро!
Прошката отдавна е заслужена! Най-малкото... защото няма вина!
Не е късно... ВРЕМЕ Е(Единственото възможно - най-доброто възможно!/!
ЗАСЛУЖАВАТЕ!
Аре, мааите се, че се разчувствах и са ше изтрещя некоя глупост от сорта: "Прегръщам ви!"
Сериозно: Кефите ме повече, отколкото бихте допуснали, че е искрено!
Ave
-
В ехтящата утрин бързат две големи и две мънички стъпки...
-Тате,от къде се взема прошката?
-От грешниците, мое мило...
И детето е объркано... И бащата...
Но продължават да вървят.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
