***
Късно е. Мълчи Луната ми. А аз не спя... Спомням си.
Имало е три посоки в мен... нееднакво отдалечени от себе си. Били са ми еднакво чужди. Живяла съм разкъсана от двата края на безутешието си. Опитвала съм да събера в едно смислите на твърде не мои ветровити светове. Намразвала съм мъглите им... студеността на сънищата им... Кървяла съм ги прегорещо.
Затова знам, че не са напуснали нощите ми... Онези, зловещо безмълвни нощи, в които... нейде издълбоко вътре заблейват камбани на порутени вери... на погребани живи надежди... на гнили незарастнали кошмари..
Късно е. Мълчи сегато ми. А аз болея карнавалите... Помня ги.
Имало е глутници от викове в мен... еднакво стихнали без време. Били са ми зарази от безумни страхове.
Живея ги в пътя пред храма ми днес... в който едно нетукашно, извънвремепространствено... непознато чисто "Обичам те!" ме отвежда там, където сънят е преплувал последното море... където следващото слънце няма да е ледно... Където няма да кървя неистовия смях на този бр ...