Седяхме на терасата и съзерцавахме звездното небе над нас. Листата на черешите, докосвани от вятъра, се поклащаха с тих шепот. А далечната песен на щурче достигаше до нас със самотно ехо и подчертаваше космическия безкрай на вечерната тишина... Изведнъж Саши прошепна с тайнствен глас: "Тате, представяш ли си всички хора да си отидат от планетата и Невичка да остане сама!" Не бях подготвен за точно такава апокалиптична посока на размисли - вечерната тишина предизвикваше в мен далеч по-романтични чувства. Затова не успях да реагирам адекватно и да си представя Невичка като последния човек на планетата. Но Саши продължи да размишлява на глас. "Какво ли ще прави самичка?!", запита той и гласът му издаде лек трепет на вълнение. В следващия момент и двамата почти в един глас казахме: "Ще умре от глад милата!!!" Всички знаехме колко обича да си похапва и как иска да опита от всичко на масата. Сашко така се разчувства от тази картина на умиращата от глад Невичка, че се протегна към нея и я пре ...