Седяхме на терасата и съзерцавахме звездното небе над нас. Листата на черешите, докосвани от вятъра, се поклащаха с тих шепот. А далечната песен на щурче достигаше до нас със самотно ехо и подчертаваше космическия безкрай на вечерната тишина... Изведнъж Саши прошепна с тайнствен глас: "Тате, представяш ли си всички хора да си отидат от планетата и Невичка да остане сама!" Не бях подготвен за точно такава апокалиптична посока на размисли - вечерната тишина предизвикваше в мен далеч по-романтични чувства. Затова не успях да реагирам адекватно и да си представя Невичка като последния човек на планетата. Но Саши продължи да размишлява на глас. "Какво ли ще прави самичка?!", запита той и гласът му издаде лек трепет на вълнение. В следващия момент и двамата почти в един глас казахме: "Ще умре от глад милата!!!" Всички знаехме колко обича да си похапва и как иска да опита от всичко на масата. Сашко така се разчувства от тази картина на умиращата от глад Невичка, че се протегна към нея и я прегърна, за да я утеши. "Няма страшно, планетата е пълна с хора!" Невичка го гледаше недоумяващо в тъмното. Така, както по детски неразбиращо би гледала и ако наистина остане съвсем самичка на планетата. Тук вече и аз се разчувствах. Представих си земното кълбо как се върти сред ледената пустош на космоса. И върху кълбото няма никой друг, освен Невичка - стои изправена, със своите бебешки кривнати крачета, със щръкналите като антенки къдрички на главата, гледаща недоумяващо и... гладно! При тази мисъл и аз я прегърнах. Милото ми гладно, последно човече на планетата! Погледнах към звездното небе с яд и си прибрах децата да лягат. Но се размислих... Наистина, кой ли ще бъде последният човек на планетата? Всеки може да бъде. И тогава колко важно ще бъде какъв е той. Дали е надежда, или безнадеждност? Дали е вяра, или безверие? Дали е смелост, или страх? Дали е човек? Дали е дете? Дали наистина ще бъде последният, или първият?! Дали, дали, дали???...
Почти се разтревожих от тези неочаквано нахлули мисли в главата ми. Но си спомних думите на Саши към Невичка - "Няма страшно, планетата е пълна с хора!"... Дано, миличък, дано наистина е така!