Отварям очи, а слънцето срамежливо ми се усмихва от небето. Изпраща ми целувка по лекия вятър, който нежно разрошва косите ми. Дърветата ми подават ръка и ме подканват да вървя... да вървя към последния безгрижен ден.
Прекрачвам прага на родното училище за последен път. Днес ще се сбогувам с него и завинаги ще го оставя в спомените си. На входа ме посрещат учители и ми пожелават попътен вятър в реалния живот, защото приказката, в която живеех до днес, вече е на финала си. Изкачвам стълбите до класната си стая, а от вътре ми се усмихва моята учителка. Прегръщаме се и сядаме по чиновете. Време е да започне последният ни учебен час. Всички го очаквахме с нетърпение, а сега, макар по лицата да има усмивки, сълзите в очите издават тъгата от раздялата.
Ето го звънеца за влизане в час. Днес обаче словото е изпълнено с много тъга и сълзи. Всеки се опитва да скрие бурята в очите, ала как, когато знаем, че всичко е за последен път. Неусетно изминава и този час. Отново звънецът се намесва, за да ...