15 дек. 2013 г., 18:24

Повтарям си, че съм щастлива

Эссе » Личные

1.8K 0 4

Виждам разплаканото лице на баща ми всеки път щом вляза в летището...

"Лек полет. Затегнете коланите..." Душата си затягам - ... до синьо, до пръсване, докато стане неподвижна и бездиханна, безмълвна и тиха. Не искам да я чувам, отделям я от мен, запушвам устата ù, убивам я... Тъпча дълбоко в мен всичко, от което ме боли, всичко, което ме натъжава - в мен го погребвам. Толкова боли... Натежавам и океанът под мен ме тегли. Натежавам от сълзи. Повтарям си, че съм щастлива, за да се попитам безброй пъти отново.
Вече никога не се прибирам вкъщи и никога не съм точно себе си. Повтарям си, че съм щастлива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

oksimoron (Христов)

!

2013-12-25T12:18:17+02:00
quinousmene (Красимира Масларска)

Благодаря, че се отбихте ДА, малко драматично се получи..Знам, че е интересна Канада и не винаги се чувствам така, но може би предстоящите празници са особено силен катализатор на носталгията, а и раздялата за една или две години винаги е мъчителна. Прочетох "Пазаруването", Динко)Прав си, че има много за писане и от другата гледна точка Както казва Вихра...изплаках се)

2013-12-15T20:51:48+02:00
gravitacia (Вихра Волева)

Изплачи се! Освободи се и бъди щастлива! Тогава няма да е нужно да си го повтаряш...

2013-12-15T20:01:10+02:00
dinko1963 (Динко)

поздрав! малко е тъжна канада през зимата, но винаги е интересна. ако дойдеш в моя свят, прочети "пазаруването". ще видиш и други гледни точки.

2013-12-15T18:55:16+02:00