quinousmene (Красимира Масларска)
18 47
15.12.2013 г., 18:24 ч.

Повтарям си, че съм щастлива 

  Есета » Лични
1503 0 4
1 мин за четене



Виждам разплаканото лице на баща ми всеки път щом вляза в летището...

 "Лек полет. Затегнете коланите..." Душата си затягам - ... до синьо, до пръсване, докато стане  неподвижна и бездиханна, безмълвна и тиха. 
Не искам да я чувам, отделям я от мен, запушвам устата ù, убивам я... 
Тъпча дълбоко в мен всичко, от което ме боли, всичко, което ме натъжава - в мен го погребвам. Толкова боли...
Натежавам и океанът под мен ме тегли. Натежавам от сълзи.
Повтарям си, че съм щастлива, за да се попитам безброй пъти отново.
Вече никога не се прибирам вкъщи и никога не съм точно себе си.  
Повтарям си, че съм щастлива...

© Красимира Масларска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !
  • Благодаря, че се отбихте ДА, малко драматично се получи..Знам, че е интересна Канада и не винаги се чувствам така, но може би предстоящите празници са особено силен катализатор на носталгията, а и раздялата за една или две години винаги е мъчителна. Прочетох "Пазаруването", Динко)Прав си, че има много за писане и от другата гледна точка Както казва Вихра...изплаках се)
  • Изплачи се! Освободи се и бъди щастлива! Тогава няма да е нужно да си го повтаряш...
  • поздрав! малко е тъжна канада през зимата, но винаги е интересна. ако дойдеш в моя свят, прочети "пазаруването". ще видиш и други гледни точки.
Предложения
: ??:??