Споделяме болка, когато се раждаме и когато умираме. Междувременно във
виртуалното пространство, наречено живот, се стремим да я покажем или скрием,
разделим или обединим с всички и се заблуждаваме, че това е в реда на нещата.
Дори имаме наглостта сами да я създаваме и причиняваме. Любовта даже изкривихме,
обявявайки я за доведена сестра на бъбречната криза. Придадохме й качество
присъщо й точно толкова, колкото канибализъм за зайците. Обяснихме я с химическа
реакция, която се извършва в главите ни. Закрепихме я като хвърчащ лист с плюнка
на дъската за обяви на изплашените ни и наранени съзнания, точно върху стегната
с нитове, болтове и пирони ръждива табелка на болката. Пазим се ревностно от
тази малка искрица да!не!би? да запали пожара на щастието и удоволствието от
съществуването. Пробутваме на любимите ни същества садомазохистични огризки,
които наричаме обич, а на останалите - пълна незаинтересованост и безразличие. ...