Пробуждане
Заспиваш и... се събуждаш. И усещаш, че отново си ти. Сам. И отново объркан се оглеждаш. Демоните ги няма, но защо това ти се струва странно!? Сякаш те са една неразделна част от теб. Но защо така? Нима ансамбълът на живота отново ще триумфира? Не, казваш си ти, моето изкуство е да живея! Отправяш се към познатата сграда, а там небрежни учени обикалят и те гледат с презрение. Нима никой не прозира болката в теб? Да, те все още са там. Доброто, което се намира в злото, го прави още по-опасно, защото изглежда по-примамливо. Смисъл... ха!... единственото сигурно в живота е смъртта и все пак защо сме така упорити? Обяснението е просто – манталитет. И ти неизбежно вървиш из кабинетите в очакване... Но на какво? Да откриеш себе си ли? Не! Твоето АЗ е някъде там, при демоните – там го търси. Защото ти сам избираш съдбата си и затова си грешен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Дурев Все права защищены