Не е сложно. Ако човек реши, може да си направи една проста сметка.

  Около 70-80 години е съзнателният ни живот на земята (в най-добрия случай). От тях 1/3 преминават в сън - т.е. около двадесет и няколко години. Друга 1/3 преминават в: пазаруване, чистене, готвене, миене на чинии, пране и простиране, гладене, плащане на сметки, уреждане на административни въпроси, ядене, ходене до тоалетна, лична хигиена, подреждане на вещи, местене на багажи, ремонти и поправки, изхвърляне на боклуци и натурии, спорове с близки, съседи и роднини за битовизми, последният да затвори вратата... И какво се получава?! Остава 1/3, т. е. около двадесет и няколко години, през които: да учиш, да работиш, да твориш, да общуваш с хората, да обичаш ближния и да му помагаш, да отстояваш правата си, да се бориш за каузи, да пътуваш и да опознаваш нови места и култури, да се развиваш в различни области, да правиш любов, да отглеждаш и възпитаваш децата си (дай боже - да се радваш и на  внуци), да се занимаваш с хобитата си, да спортуваш, да се забавляваш, с една дума - да живееш... И това в най-добрия случай, ако, живот и здраве, доживееш до дълбока старост. Когато човек си направи една такава проста сметка, той осъзнава колко кратък е всъщност истинският, пълноценен живот, през който трябва да покаже на какво е способен, да постигне поставените си цели, да остави след себе си следа, да създаде духовни или материални блага (или и двете), от които да се ползват поколенията след него, да спомогне за това светът да се превърне в едно по-добро място за живеене и т.н. и т.н. Разбира, че животът не бива да преминава в чакане, а в действие; че няма смисъл прекалено дълго да се чака нещо да се случи, нещо да се промени. Вместо това трябва да се прави необходимото нещата да стават по-бързо. Тогава се научава да цени всеки миг, да си поставя приоритети, да отделя колкото се може по-малко време, нерви и енергия за незначителни неща, за да може да се впуска с вдъхновение и хъс в дейности, които го карат да се чувства щастлив и значим.