Питаш ме, дали ти прощавам?!?

Простила съм ти още като съм ти вдигнала телефона.

Простила съм ти още като ти крещя и обвинявам.

Простила съм ти още като съм се съгласила да се видим.

Простила съм ти още като съм дошла на срещата.

Решила съм да се държа дистанцирано, студено.

Само подавам ръка и те целувам по бузата.

Вървим един до друг, но без да се докосваме.

Аз съм сърдита, а на теб ти е неловко.

Когато се качвахме по павираните улици на стария град, няма начин да не съм те хванала за или под ръка. С тези обувки просто е немислимо дори с цялата си гордост и високомерие да не съм потърсила опора в теб.

Седнахме един до друг. Пипаш ме по ръката, аз също ти отвръщам. Простила съм ти.

Стискам я, мачкам я тази ръка. Един по един пръстите изследвам. Простила съм ти.

- Дошла съм, за да те тормозя! - казвам.

Простила  съм ти.

Говорим, пием - аз мохито, ти кафе. Мълчим. Простила съм ти.

- Ще останеш ли?!? - като си мисля, че аз няма да остана с теб. Трябва да съм горда и сърдита.

Ще оставаш. Тръгваме към колата ти, обратно по същия път. Надолу по павираните улици. Придържаш ме през кръста. Спираш ме и ме целуваш. Простила съм ти.

Спираш ме и ме вдигаш във въздуха. Смея се. Простила съм ти.

- Няма да те изтърва. -  казваш.

- Знам. - казвам аз. Простила съм ти.

Мисля си, че няма да дойда с тебе в хотела. Трябва да не идвам, да те накажа. Но не мога. Не мога. Толкова време я мечтах, копнях тази среща. Не мога да не дойда. В мен се бият желанието ми  за отмъщение и изтерзаното ми очакване. Не мога да си причиня това на себе си. След 2 години най-накрая да дойдеш и аз да те отпратя. Милостива съм към себе си, към теб. Простила съм ти. Прощавам и на себе си за тази слабост.