Питаш ме, дали ти прощавам?!?
Простила съм ти още като съм ти вдигнала телефона.
Простила съм ти още като ти крещя и обвинявам.
Простила съм ти още като съм се съгласила да се видим.
Простила съм ти още като съм дошла на срещата.
Решила съм да се държа дистанцирано, студено.
Само подавам ръка и те целувам по бузата.
Вървим един до друг, но без да се докосваме.
Аз съм сърдита, а на теб ти е неловко.
Когато се качвахме по павираните улици на стария град, няма начин да не съм те хванала за или под ръка. С тези обувки просто е немислимо дори с цялата си гордост и високомерие да не съм потърсила опора в теб.
Седнахме един до друг. Пипаш ме по ръката, аз също ти отвръщам. Простила съм ти.
Стискам я, мачкам я тази ръка. Един по един пръстите изследвам. Простила съм ти.
- Дошла съм, за да те тормозя! - казвам.
Простила съм ти.
Говорим, пием - аз мохито, ти кафе. Мълчим. Простила съм ти.
- Ще останеш ли?!? - като си мисля, че аз няма да остана с теб. Трябва да съм горда и сърдита.
Ще оставаш. Тръгваме към колата ти, обратно по същия път. Надолу по павираните улици. Придържаш ме през кръста. Спираш ме и ме целуваш. Простила съм ти.
Спираш ме и ме вдигаш във въздуха. Смея се. Простила съм ти.
- Няма да те изтърва. - казваш.
- Знам. - казвам аз. Простила съм ти.
Мисля си, че няма да дойда с тебе в хотела. Трябва да не идвам, да те накажа. Но не мога. Не мога. Толкова време я мечтах, копнях тази среща. Не мога да не дойда. В мен се бият желанието ми за отмъщение и изтерзаното ми очакване. Не мога да си причиня това на себе си. След 2 години най-накрая да дойдеш и аз да те отпратя. Милостива съм към себе си, към теб. Простила съм ти. Прощавам и на себе си за тази слабост.