продължение :)
8804 км не са много. Никак.
Вярвайте и търсете, така само ще намерите щастието, но ако вече го имате, просто ще намерите повече. Минаха години, откакто писах за последно, но ето пак съм тук, за да ви кажа, че има път. Има, но всеки сам трябва да го отъпка за себе си, няма кой да провери за грешки преди теб, а съветите тежат, особено ако си поел на дълъг път.
Преминах през 8804 км и видях нов свят. Не вярвах колко различен може да бъде... Загубен, с раница на гръб и тежък сак, се промъквах из тесните и чужди улици. Влагата полепваше по лицето ми и допълнена от непосилната жега ме объркваше още повече. Нима бях сгрешил? Къде се озовах? Хората не ме разбираха, не говореха на моя език и на челото ми с големи цикламени букви бе изписано заблуден турист.
Тотално объркан от часовата разлика, станах посред нощ с идеята, че е сутрин, но не... хостелът бе заключен с вериги. Нямаше как да се влезе или да се излезе. Така дойде и сутринта, вече се бях съвзел и отидох на закуска. Но н ...