Равносметката...
Равносметката...
Започваш да пишеш стихове, есета, разкази... В един момент се обръщаш и слагаш везната. Това, което е излязло изпод перото ти, вече е оценено. От различни хора - такива, които трептят на подобна вълна и те разбират; такива, които се дразнят от твоя позиция; такива, които въобще не вникват в написаното; такива, чиито мнения са злонамерени по причина, известна само на тях самите и най-вероятно свързана, предимно с техния характер и проблеми... И се замисляш... Тогава се освобождаваш от всички натрупани негативни и спорни моменти, които не са ти помогнали да поработиш над себе си, а само са те хванали в менгемето на завистта, заядливостта и Бог знае още какво... Чувстваш и разбираш, че всичко е въпрос само на субективно мнение. Сещаш се, че великият Уейн Дайер е пуснал крилата си фраза: "Издигни се над идеите за успех и провал - това е въпрос на преценка. Включи се в процеса и остави Вселената да се погрижи за подробностите." И няма как да не се съгласиш. А в другото блюдо на везната са твоите изводи, поуки, усъвършенствани умения. Дали те ще натежат и това, което би написал, ще вижда по-често светлина, разгръщано от читателите, зависи от теб - дали точно, с нужното търпение, без лоши помисли, си направил своята равносметка... И когато усетиш убождане като убийствен сарказъм, ако някой се изкаже за написаното от теб с недобронамерени коментари, веднага противопоставяш самоиронията си и разбираш колко преходно е всичко и няма чак такова значение...
Да... А времето ще покаже...
© Павлина Петрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря за коментарите. Въпросът е, че във времето различни хора се движат и в различни етапи преценяват... Хората преминават - пишещи или четящи... оставят следа... във времето... Подсетихте ме за една крилата фраза:
“Ние всички сме в калта, но някои поглеждат към звездите.”
Оскар Уайлд
..........
А един мой колега има девиз:
“Остани млад. Не позволявай времето да те превземе.”
-
Ето нещо смислено по темата ... "писане". Съгласен, споделям. Само... във фактора - време, човекът също има пръст. Пак той може да определи кой огън да разпалва и кой да потуши. Малко наивна ми е тази вяра в силата и мъдростта, с която времето отсява.
"А времето, това сме ние - пишещи и четящи." -
както е написано в по-долен коментар. Та и там "пипаме".
А иначе аз имам една друга версия. Да не правим буря в чаша вода. Нещата са много по-големи от това, което може да смели представата на "лицето Х "( четящ и коментиращ). Ако успеем да се отделим от тази... битка, буря. Ще бъде много полезно. А най-добре е въобще да не влизаме там. Във хвърлянето на камъчета помежду ни в нашата малка компютърна стаичка. А да си слепим песъчинки и да се целим в звездите. -
Да... А времето ще покаже...
А времето, това сме ние - пишещи и четящи.
Павли!!! -
Да бъдем себе си, пък каквото ще да става!Времето ще отсъди...
Поздрав, Павли! -
Прекрасно есе!Поздрави!
-
Много си права, Павли ! Времето ще !... остава ни само да се научим да не сме припряни
-
Браво!Точно и актуално!
-
Много много вярно,поздрав и прегръдка за теб,страхотно е
-
Дааа...
Ще покаже...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Пак провокираш и ме изкушаваш да започна водопадно...
Страхотна тема!
Дано повече хора се замислят, а и дано да потърсят нужните познания, за да могат да се замислят...
Прегръдка, мило мъдро момиче!