Равносметката...
Равносметката...
Започваш да пишеш стихове, есета, разкази... В един момент се обръщаш и слагаш везната. Това, което е излязло изпод перото ти, вече е оценено. От различни хора - такива, които трептят на подобна вълна и те разбират; такива, които се дразнят от твоя позиция; такива, които въобще не вникват в написаното; такива, чиито мнения са злонамерени по причина, известна само на тях самите и най-вероятно свързана, предимно с техния характер и проблеми... И се замисляш... Тогава се освобождаваш от всички натрупани негативни и спорни моменти, които не са ти помогнали да поработиш над себе си, а само са те хванали в менгемето на завистта, заядливостта и Бог знае още какво... Чувстваш и разбираш, че всичко е въпрос само на субективно мнение. Сещаш се, че великият Уейн Дайер е пуснал крилата си фраза: "Издигни се над идеите за успех и провал - това е въпрос на преценка. Включи се в процеса и остави Вселената да се погрижи за подробностите." И няма как да не се съгласиш. А в другото блюдо на везната са твоите изводи, поуки, усъвършенствани умения. Дали те ще натежат и това, което би написал, ще вижда по-често светлина, разгръщано от читателите, зависи от теб - дали точно, с нужното търпение, без лоши помисли, си направил своята равносметка... И когато усетиш убождане като убийствен сарказъм, ако някой се изкаже за написаното от теб с недобронамерени коментари, веднага противопоставяш самоиронията си и разбираш колко преходно е всичко и няма чак такова значение...
Да... А времето ще покаже...
© Павлина Петрова All rights reserved.
