Смрачава се и за пореден път потъвам в мечтата си. Мечта, която не спира да се ражда в мислите ми.
   Затварям очи и се пренасям на едно невероятно красиво място. Ето го - раят, за когото мечтаех.Толкова много исках да го видя, ала не вярвах, че ще го направя. Вървя по улиците му и се оглеждам в големите стъклени витрини, които тайно ми намигат с отражението на слънчевите лъчи. Палмовите дървета се грижат да ме пазят от жаркото слънце, а лъскавите реклами ми постилат червен килим, защото за тях съм най-важната. Господи, колко е красиво!!!
   Отварям очи, за да видя отново предишния свят, ала друго съзирам - раят е реалност. Мечтата ми е реалност - видях Рая. Сега вече повярвах, че няма невъзможни неща, стига да вярваш силно в себе си. Сърцето лудо препуска, а кръвта във вените ми пулсира неудържимо, защото искат да запечатът всеки миг, всяка секунда и час, за да има какво да помнят и разказват.
   Времето минава и вече мракът е заел поста си. Със загадъчното си излъчване разкрива още по-големи красоти. Поглеждам небето, а от него звездите ми махат с ръка и ми напомнят за дома, за моят роден дом.
   Тогава сърцето се свива. Защо ми е да търся Рая там, където ги няма обичните ми хора? Защо са ми всичките тези красоти, след като не мога да ги споделя с тях? Осъзнавам, че истинският Рай е там, където си роден, където са хората, даващи всичко за теб.
   Ето това е най-прекрасното нещо и ако го носиш вътре в себе си, значи си открил истинският Рай !!!