В живота си всеки човек се налага да се раздели с някой близък - малко или много познат. В такива моменти хората са тъжни и се питат защо точно този човек си е отишъл и защо изобщо съществува тъгата. Съвземат се и си отговарят, но само на втория въпрос, защото само той има отговор. Та ако не съществуваше нещастието, тогава нямаше да има радост. Идва им на ум: „Ами, защо пък няма да съществува щастие без тъга?" На този въпрос хората пак си отговарят (поне някои от тях).
Нека си представим, че на Земята всички са щастливи и никой не умира - смях, веселие и прочие. Един ден шегите и игрите започват да се повтарят и хората спират да се смеят. Вярно - не губят близки, но пък точно това води до натрупване на много човеци, привършването на храната и местата за живеене. Отново опираме до тъгата - в случая това, че хората няма да могат да намерят дом и като че ли за тях е по-добре да умрат отколкото да живеят.
Когато загубиш член от семейството е трудно и болезнено. Загубиш ли приятел също е не ...