24 окт. 2020 г., 08:13

Размисли за браздата 

  Эссе » Философские, Личные, Другие
799 2 1

    Всеки човек в живота ми и всяка ситуация ме променя. Оставя по една браздичка и после трябва да се грижа за нея и да отгледам там най-хубавото, което ми е по силите. Докато я преоравам, намирам много отговори, които са ми убягвали далеч в отминалото време... Но пък се появяват все нови и нови въпроси. Вятърът довява непознати семенца... Дъждът сипе живителна влага... И пред мен се вае поредното откровение с мене си. Едно е да не знаеш... Второ е да се съмняваш... Друго е да разбереш... И при всичките положения се чувстваш различно... Живеейки в заблуда... измамно щастлив... Изгаряйки в съмнения... будуваш с философски разсъждения... А когато знаеш... трябва или да приемеш... или да свърнеш в нова непозната посока... Дръпваш връвчицата и катапултираш в неизвестното... Питаш се: „Какво има там?!”... Ами... всичко каквото носиш със себе си... Ако не успееш да се освободиш от тежестите си, най-вече мисловни, и в неизвестното ще се пържиш в същите мъки...

 

                                                                                             © Павлина Христова Петрова

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Според мен съдейки от моя собствен оскъден житейски опит, от прочетено на чужди житейски опити, изводът ми е следния: Всичко сложно е неправилния начин. Дори да проследим техниката, там важи същото. Така че живей простичко, не задълбавай. Което трябва да знаеш, ще го узнаеш.
    Измамно щастие не съществува. Или си щастлив или не. Радвай се на живота и не го осакатявай с тъги и скърби, те на никого не помагат, но със сигурност убиват.
Предложения
: ??:??