Всеки човек в живота ми и всяка ситуация ме променя. Оставя по една браздичка и после трябва да се грижа за нея и да отгледам там най-хубавото, което ми е по силите. Докато я преоравам, намирам много отговори, които са ми убягвали далеч в отминалото време... Но пък се появяват все нови и нови въпроси. Вятърът довява непознати семенца... Дъждът сипе живителна влага... И пред мен се вае поредното откровение с мене си. Едно е да не знаеш... Второ е да се съмняваш... Друго е да разбереш... И при всичките положения се чувстваш различно... Живеейки в заблуда... измамно щастлив... Изгаряйки в съмнения... будуваш с философски разсъждения... А когато знаеш... трябва или да приемеш... или да свърнеш в нова непозната посока... Дръпваш връвчицата и катапултираш в неизвестното... Питаш се: „Какво има там?!”... Ами... всичко каквото носиш със себе си... Ако не успееш да се освободиш от тежестите си, най-вече мисловни, и в неизвестното ще се пържиш в същите мъки...

                                                                                             © Павлина Христова Петрова