Размисли за българите
Някога, когато Бог подреждал земята и нейните твари, трябвало да даде всекиму дарба. Тя му трябвала, за да оцелява, да се развива, да си облагородява мястото. Първо се погрижил за растенията и животните. Те всички имали с какво да се защитят, имали с какво да облагородяват средата. И никой, ама никой не злоупотребявал с дарбите и нуждите си. Един вид: нещо подобно на рай! После се заел с хората. Но те били различни. Те имали мисли и желания. Как да се контролират? Те не били старателни в грижата към мястото и неговите твари, но пък много сили хвърляли в осъществяване на желанията. Много бързо средата и тварите започнали да страдат от хората. Бог ги наказал. Пратил им студ и лед. Не веднъж! Ама хората не просто не се променили към добро, а станали още по желаещи и находчиви. Все по - малко уважавали мястото и тварите. Бог започнал да размества хората, но единственото, което постигнал било, че хората изучили лошите практики на живущите преди тях на мястото. Замислил се Бог и решил да раздаде дарби на хората. Белким ги превърнат в мечтано занимание и му се отдадат. Надявал се, това да ги направи по-добри към себеподобни, към животни и среда! Когато стигнал до българите, в торбата имало само трохи. Трохи, ама, много! Тръснал торбата и какво, където падне. Всички били посипани с трохи! Но, били усвоили вече пороците на много други народи, с които ги срещнал Големият Път. Те вече били заразени с пороци и желания, а също и с различни комбинации талант. Нямали уважение нито към средата, нито към животните, нито към човеците! Имали само желания, страхове и дарби! И всички тия неща били включени в постигане на желанията. Безскрупулно гонене! Където и каквото да пъкне като постижение, добро, или лошо, все с българско участие! И все са недоволни от постигнатото! Все някой им виновен! Те никога не са! Замислил се Бог. Такъв надарен народ! И толкова порочен! Толкова път изминал по земята и във времето! Ценен му бил! Обичал го! Пазел го! И все още се чуди, как да го спаси от него самия! Извел от него голяма част. За закваска. Останалите сложил пред изпитания. Надявал се. Надявал се тези изпитания да го обединят, да изтикат на заден план пороците и само дарбите да управляват решенията им. За сега не му се получава. На нас не ни се получава. Мечтата ми е да се получи. До колкото са ми паднали трохи дарби, използвам ги, ще ги използвам, за да проумеят българите, че Бог желае спасението ни, благополучието ни, но и ние трябва да го пожелаем! Не за отделния човек, а за всички! Имаме нужните знания и умения, Бог е с нас... Остава само да го пожелаем!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
Други народи от пустините правят райски градини, а нашия обратното. Както се казва: акъл море, глава шамандура
