Реално и виртуално - „Битието е навсякъде” –Жан-Пол Сартр
Човекът е между безкрайно малкото и безкрайно голямото, а нашият живот между миналото и бъдещето. Човек се преплита между виртуалното и реалното. Виртуалната реалност обозначава нереалния свят, фантазиите ни, които пресъздаваме, когато гледаме в очила,
т.е. компютърът прави виртуалното реалност. Всеки от нас има място в битието, защото философията определя мястото ни в него.
Дали онова, което виждаме, е всичко, което съществува? Дали нещата, които възприемаме, са такива, каквито ни изглеждат? Защо трябва
да се питаме за битието? Какво означава нещо да съществува? Има ли истинска реалност и нужна ли ни е тя? Можем ли да създаваме нови
реалности?
„Битието е навсякъде” – Сартр е прав, дори някои хора да не осъзнават това. Защото, когато мислим за нещо, ние утвърждаваме, че нещото съществува. Битието е онова, което съществува. Следователно можем да приемем, че „Битие” и „е” имат един и същ смисъл. Битието е реалното,
а виртуалното - нашата илюзия, преплитаща се между съществуващото и несъществуващото.
Според мен, когато човек мисли за нещо, той веднага утвърждава, че то съществува. Например да дефинираме човека, както прави и Хегел, че
„Човекът е смъртно същество”. Тук се говори само за битието на човека. Но не казваме ли нещо за онова, което не е? Тоест ние безсъзнателно
казваме, че човек не е безсмъртен. Следователно мислим и за онова, което човек не е, дори и ние да не го осъзнаваме. Това всъщност са рационално-
неуловимите неща, които са всекидневно у нас.
Аз мисля, че битието е навсякъде около нас. Човекът е нещото на битието. Виртуалното - това е светът, през който ние гледаме в очила.
Виртуалната реалност - това е нашата нова реалност, добавка на нашето съ-знание, обозначаваща нереалния свят, който се създава основно чрез компютъра. Така ние преобразуваме нашата илюзия върху монитора. Човек създава един нов свят на немислимото, което е знак за нашето въображение,
защото то е .
„Е” е един от синонимите на думата реалност. Тя обозначава онова, което Аз имам предвид под Себе си. То е знак за посочване на път, по който няма
да стигнем до интелектуална сигурност. Според мен Битието - това съм Аз, съществуващото, природата, Бог, предметите, всичко, което ме заобикаля.
Човекът стои в произхода на нищото. Той поражда нищото със своето въображение. Човекът “довежда” нищото в битието и „разрежда” плътността на битието със своите проекти, намерения, очаквания, в които нищото неизменно съществува.
Човешкият живот е абсолют, защото имаме необходимото знание. Времето е един момент, миг, в който преживяваме различни неща, които
можем да осъществим във виртуалния свят. Може би способността да разбера е наличието на идеята за Разум. Свободата заема много важно място в човешкия живот, защото ако човек е роб и не е свободен, няма да може да навлезе във виртуалния свят, дори виртуалното да е нереално, а според Аристотел само свободните граждани имат право да участват в полиса на обществото. Може би крайното и безкрайното могат да се срещнат, докоснат и превърнат в нищо. Да бъдат едновременно част от него, част от Човека. А човек не може да живее без идеите на Разума, без абсолютната идея на Разума за безсмъртието на душата, свободата на волята, които раждат Безсмъртие, Свобода, Бог, където се появявам и Аз-Човек-ът.
„За онова, което не може да се говори, трябва да се мълчи” – Витгенщайн. При битието ние винаги употребяваме „е” . Витгенщайн се опитва да каже, че Битието е, без да използваме е, защото са забранени предпоставки. Но нали чрез виртуалната ние правим неопределимото в определимо. Следователно така попадаме в един омагьосан кръг, в който има преплитане между реално-Битието и виртуално.
Както в началото на живописта, така и тук отначало образите наподобяват познатите ни предмети от околния свят. Но с развитието на симулациите човек създава нова, компютърно направената митология. Следователно можем да приемем, че виртуалната реалност прави невидимите неща видими, дори понякога да не можем да ги усетим със сетивата си. Виртуалното е навсякъде. Битието е навсякъде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Перусе Мюнюр Все права защищены
е казан седмият афоризъм от Трактата - "За онова, за което не може да се говори, за него трябва да се мълчи". НИкакво Битие не е Бог. За него не можем дори да кажем, че съществува (така както съществувам аз, ти или белите мечки), защото той по същността си е безкрайно над нашето тварно, крайно битие - той е безкрайността...
