Човекът е между безкрайно малкото и безкрайно голямото, а нашият живот между миналото и бъдещето. Човек се преплита между виртуалното и реалното. Виртуалната реалност обозначава нереалния свят, фантазиите ни, които пресъздаваме, когато гледаме в очила,
т.е. компютърът прави виртуалното реалност. Всеки от нас има място в битието, защото философията определя мястото ни в него.
Дали онова, което виждаме, е всичко, което съществува? Дали нещата, които възприемаме, са такива, каквито ни изглеждат? Защо трябва
да се питаме за битието? Какво означава нещо да съществува? Има ли истинска реалност и нужна ли ни е тя? Можем ли да създаваме нови
реалности?
„Битието е навсякъде” – Сартр е прав, дори някои хора да не осъзнават това. Защото, когато мислим за нещо, ние утвърждаваме, че нещото съществува. Битието е онова, което съществува. Следователно можем да приемем, че „Битие” и „е” имат един и същ смисъл. Битието е реалното,
а виртуалното - нашата илюзия, преплитаща се между съществуващото и несъщ ...