“Шепот от отвъдното”
Няма човек, който поне веднъж не си е задавал въпроса: “Може ли да се живее вечно?” Уви, не! Човешкият живот е така устроен, че след раждането на индивида, след време настъпва и смъртта му.
Едни живеят до старини, други си отиват твърде млади и всичко става неочаквано, понякога и болезнено…
Душата намира покой… А близките?! Те скърбят, живеят със спомени, защото няма да видят, да чуят гласа, да усетят присъствието на вече отишлия си от този свят човек.
Има хора, които казват, че са виждали мъртвите…
Жена казва, че е виждала мъртвата си баба как ходи по терасата, хваната за парапета. Момичето, което всяка вечер виждало дядо си по средата на стаята. Жена, която не може да спи нощем, защото все сънува умрели нейни близки хора. Момиче, което вижда картина, нарисувана картина в къщата на бабата и дядото на приятеля си (нарисувана от баба му), след това вижда нея на прозореца… а не я е виждала никога преди, дори и на снимка. Описва жената на момчето, а той остава изумен! ...