Шест малки сини очи.
Изнизваха се последните дни на юни месец, когато аз седях под прохладната сянка на лозите в предния двор, наслаждавайки се на отсъствието на учебни часове и на прохладния ветрец, галещ лицето ми. Внезапно върху глезените си усетих нещо топло, пухкаво и мъркащо – бременната ми котка – чисто бяла, с две различни очи – зелено и синьо. Преваляйки се от майчиния товар, тя се обтегна до мен с видимо блаженство. Аз и семейството ми отдавна чакахме да роди, за да напълни двора с малките пакостници... които не закъсняха – една сутрин проницателен котешки писък стресна още спящия квартал и не след дълго се радвахме на три безпомощни, голи и слепи същества. След няколко дни обаче забелязахме, че и трите имат очарователни небесно сини очи... а заедно с тях и наивно-изследователския си нрав, и разбира се – чисто бяла козина като майка си. Имам чувството, че растяха не с дни, а с часове и вече техният „дом” – кашон с парцали отвътре, им ставаше все по-малък, а сините им очички в ...