Щастие? Следващият!

Щастие? Следващият! Това не е есе... И аз не знам какво е.
Отново пиша глупости.

Чувстваш ли се добре като се подписваш?
Някак по-значим.
Друг човек.
Подписът ти е нужен някъде.
И ето, ти ще решиш проблема.
Ще задоволиш нуждата.
Не подпис - а цяла повест...
Президентски.
Значим подпис.
Като на министър.
Даже като на министър-председател.
Друго си е да се подпише човек.
Важно е.

Важност. Объркан и неразбран. И неразбиращ. Но ВАЖЕН!
Който не търси, не разбира и не иска да разбере нищо.
ВАЖЕН И ЗНАЧИМ, УСПЯЛ ВЪВ ВАШИТЕ ОЧИ.
СТРОИТЕЛ НА МИНАЛОТО. ГОРД ТРУЖЕНИК.

Мимолетен... Обречен на забрава. Напълно незначителен. Нещастен.
Престорено щастлив. Истински щастлив, всъщност, звучи най-добре...
Закачен някъде да придържа някое зъбно колело на машината...
Срещу пари. Насипно щастие...  И важност! Значимост. Аз градя!
Да управлява. Видя ли!? Казах ли ти! Ще се глобяваме... Айде от мен да мине...
Да удря печати. Тряс!
Да вика следващия. Ей ти, къде тръгна, я стой? Чакай си реда! Следващият!
Да натиска копчето. Нещо заяде, ало, техниците - я го оправете!
Да си купи златен пръстен. Да си купи по - голяма кола.
Да му звънят по телефона. Да казва: "Слушам!"
Да се прибира. И да го слушат. И да се радва на плътта...
Пенсия. Заекване. Забравяне. Треперещи ръце и празен поглед. Щастие?
Тряс! Следващият!...